Босоного детство, лятно и скокливо,
дъхаво вълшебство- клонка от смокиня…
Стъпала прескача, бърза да пораснеш…

Дали усмивката си защитих
от онова нелепо лицемерие,
което все по-лесно разпознавам?

Обичам те, сине!
Нека в теб е красиво!
Превърни си живота в изкуство.

Дните ми, като листа, есенни
бавно се ронят след мен.
Свършват им ролите песенни.

Припява здрача
любимата ти песен
„лале ли си, зюмбюл ли си“…