"на въпроса –как е ,докторе ? ще отговори лаконично :
          мъртъв"
                    Еми Цветкова  midnight_witch


Знам ли...

Знам за различните дни,
за плътните завеси,които ги разделят..
Времето,отредено ми да съм жива
е кратко,колкото за питие
за това, предпочитам
то да е любимото ми питие
Знам,че денят "ден да си тръгнеш завинаги"
е вероятно всеки следващ,
за това не искам да знам имената им,
а да изживея нещата...

лаконично ги изживявай и дано никога не познаеш Джон нито Джейн Доу*
денят да си тръгнеш завинаги е само веднъж.

Моите дни за изпращане на тръгналите си завинаги трупат брой,който трудно преглъщам...ще и съм лаконична в изживяванията ...Обичам си те :-)

но Бог не ни дава по тежък кръст от този който сме в състояние да носим...
леко да ти е йо

понякога ...съмнението се прокрадва от това,че докато растем(не на възраст),ставаме по-безпощадни към себе си и (дай Боже!) по толерантни към другите и се страхуваме да бъдем нежни,за да не се приковем....за да не боли... от което ни боли повече..Заравям страха си :-)

И мен от този страх ме е боляло и ме боли глава, трудно си преглъщаме гордостта, и забравяме какви сме бързи еднондневки на тази земя, и особено някои от нас. :-) Обичам те и ще те обичам преданно и завинаги, но обещай да ми носиш цветя ! - освен сега, но и на онова място, де:-))) не ми се смей ! :-)