Тя, навярно, съвсем остаря
щом почти всеки празник е мрачна
щом и пъстрата, светла елха
не извиква усмивка- на плач е.

Докосни я, любов, като сняг,
паднал мигом върху клепача...
Подмлади, съживи я, че пак
от възторг от живота, да плаче.

Тя, магията, е една
и на прага на всеки се спира,
отвори смело тази врата
да развихря отвътре, пусни я!